25 сент. 2008 г., 11:06

Есенно 

  Поэзия » Философская
5.0 (6)
1164 0 10
Вървях... А есенният вятър ме обгръщаше.
Проникваше в мислите ми хаотични,
които лутаха се в неразбраното. Завръщаха
на дните летни топлината. И практично
заметнах шалчето, което пазеше
горещи спомени... за Любовта,
която бе дошла неканена... но пареща!
Превърнала ни в птици. Суета...
Вървях... Опитвах се да разбера
и мислите да наредя в порядък.
Едва ли някой есенни листа,
флиртуващи със вятъра, редил е?! Крясък...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...

Ещё произведения »