Вървях... А есенният вятър ме обгръщаше.
Проникваше в мислите ми хаотични,
които лутаха се в неразбраното. Завръщаха
на дните летни топлината. И практично
заметнах шалчето, което пазеше
горещи спомени... за Любовта,
която бе дошла неканена... но пареща!
Превърнала ни в птици. Суета...
Вървях... Опитвах се да разбера
и мислите да наредя в порядък.
Едва ли някой есенни листа,
флиртуващи със вятъра, редил е?! Крясък...