ЕСЕННО
Забравени мълчания отронват се край мен,
заплитат се с лъчите на слънце закъсняло.
От танца им светът изглежда нов и променен -
на точка "есен" сякаш времето е спряло.
Прелитат птици тихи, без песен и мечти,
а стиснал зъби, вече денят си заминава.
Разпръснати надежди, безрадостни съдби.
Поредната раздяла след лудост до забрава...
© Теменужка Маринова Все права защищены