Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
25 янв. 2007 г., 15:43

Есенно 

  Поэзия
515 0 7
Прегърби се денят под тежката мъгла,
прокапа облачно от болка, в тишина.
По голи клони, броди вятърът в нощта,
във себе си, затвори се и утрото...
Заплакаха на птиците крилете, отлетели.
Оставили след себе си следи в небето.
Тъжни, завеси сиви, зъзнат осиротели,
забравили лъчите, дарени им от слънцето.
В изсъхнали треви, надежди боси тичат,
и уморени мисли свиват се в сланата.
Протяжно, тъжно от себе си събличат,
последните си дрехи, есенни дървета.
25.01.2007г. 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??