25 ene 2007, 15:43

Есенно 

  Poesía
514 0 7
Прегърби се денят под тежката мъгла,
прокапа облачно от болка, в тишина.
По голи клони, броди вятърът в нощта,
във себе си, затвори се и утрото...
Заплакаха на птиците крилете, отлетели.
Оставили след себе си следи в небето.
Тъжни, завеси сиви, зъзнат осиротели,
забравили лъчите, дарени им от слънцето.
В изсъхнали треви, надежди боси тичат,
и уморени мисли свиват се в сланата.
Протяжно, тъжно от себе си събличат,
последните си дрехи, есенни дървета.
25.01.2007г

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??