glezla (Станислава)
20 61
3 окт. 2011 г., 19:49

Есенно 

  Поэзия
739 0 11

Заблестяха в златно листове отронени.

Заваля, дълго чакан, есенният дъжд.

Изми улиците от летните ни спомени

и земята сякаш грейна изведнъж.

Дърветата облякоха новите одежди,

изморени лястовици тръгнаха на юг,

а с тях отлитнаха и старите надежди,

изтекли като капки през стария капчук.

Есенно. И топло. И прохладно-тъжно.

Сякаш че си тръгва някой скъп другар.

Спри, не тръгвай, лято, още си ми нужно!

Запази във шепа спомена ми стар...

Изплъзна се през пръсти лятната усмивка.

Зная, че това е вечен кръговрат.

И заспа светът под есенна завивка,

рисувайки в съня си летен звездопад...

© Станислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??