Заблестяха в златно листове отронени.
Заваля, дълго чакан, есенният дъжд.
Изми улиците от летните ни спомени
и земята сякаш грейна изведнъж.
Дърветата облякоха новите одежди,
изморени лястовици тръгнаха на юг,
а с тях отлитнаха и старите надежди,
изтекли като капки през стария капчук.
Есенно. И топло. И прохладно-тъжно.
Сякаш че си тръгва някой скъп другар.
Спри, не тръгвай, лято, още си ми нужно!
Запази във шепа спомена ми стар... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация