19 окт. 2011 г., 15:18

Есенно 

  Поэзия » Пейзажная
824 0 7
Тесни ù бяха пътеките,
ледени - бледите изгреви.
Шареното съблече полека -
беше ù мокра ризата,
с нежни дантели обточена,
снежни ухания скътала.
Бавно си тръгна, проточено,
сякаш бездомна безпътница,
гребнала с шепа от вятъра,
шепоти литнали в злато.
Крие в очите си зимата,
а във сърцето си - лятото...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Все права защищены

Предложения
: ??:??