19.10.2011 г., 15:18 ч.

Есенно 

  Поезия » Пейзажна
826 0 7
Тесни ù бяха пътеките,
ледени - бледите изгреви.
Шареното съблече полека -
беше ù мокра ризата,
с нежни дантели обточена,
снежни ухания скътала.
Бавно си тръгна, проточено,
сякаш бездомна безпътница,
гребнала с шепа от вятъра,
шепоти литнали в злато.
Крие в очите си зимата,
а във сърцето си - лятото...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Предложения
: ??:??