1 февр. 2008 г., 07:47

Ето ме... 

  Поэзия
635 0 3
В листовете бели пак се взирам,
с думи искам да творя.
Завистта на хората презирам
и злобата във техните слова.
Щом песен искам да запея,
започват тихо да мълвят -
не можела съм! Но не смеят
високо да го заявят!
Щом почна нещичко да свиря,
не чувам музика край мен -
оставили са подлата си диря
и злоба в нежния рефрен.
Не мога с думи да боравя,
не пиша стихове от кеф,
а просто искам да забравя
оставения от лъжи релеф.
Щом някой нещо не харесва
и мисли се за по-голям,
защо е нужно да злорадства,
хвърляйки на други срам?!
Защо е нужно да са лоши,
да всяват смут и страх, тревога?!
Не искам думите им пошли -
Това съм аз и толкоз мога!

© Иринка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички!И на тебе Маги най-много!Много ми топлиш душата с тези мили коментари
  • Чаках твоите стихове, Иринче! А тези, които "тихо мълвят, че не можеш да свириш", са слепи за таланта ти! Чувам музиката във всеки твой стих! И очаквам следващия рефрен!...
  • Поздрав за позицията!
    Бъди себе си!
    Но бъди и целеустремена към усъвршенстването!
    Пътят към него се показва от ПРИЯТЕЛИ!
Предложения
: ??:??