В листовете бели пак се взирам, с думи искам да творя. Завистта на хората презирам и злобата във техните слова. Щом песен искам да запея, започват тихо да мълвят - не можела съм! Но не смеят високо да го заявят! Щом почна нещичко да свиря, не чувам музика край мен - оставили са подлата си диря и злоба в нежния рефрен. Не мога с думи да боравя, не пиша стихове от кеф, а просто искам да забравя оставения от лъжи релеф. Щом някой нещо не харесва и мисли се за по-голям, защо е нужно да злорадства, хвърляйки на други срам?! Защо е нужно да са лоши, да всяват смут и страх, тревога?! Не искам думите им пошли - Това съм аз и толкоз мога!
Чаках твоите стихове, Иринче! А тези, които "тихо мълвят, че не можеш да свириш", са слепи за таланта ти! Чувам музиката във всеки твой стих! И очаквам следващия рефрен!...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.