1 нояб. 2012 г., 12:52

Евгений Онегин 2012 

  Поэзия » Философская
907 0 4

Евгений Онегин 2012

 

На Недялко

 

„Служив отлично – благородно,

долгами жил его отец,

давал три бала ежегодно

и промотался наконец.”

А.С.Пушкин

 

Неделя Светла, благородна,

неделно името дарила,

и с първа глътка кислородна

била съдбата мила.

От бяла, млечна топлота

прескочил първата врата.

Заявка дал със мощен вик,

надлежно ускорил се маховик.

По елипсите земни се въртял,

и всичките с приятели броял.

Страхът по капки си разреждал

с банално-течната надежда.

 

Веднъж в комета ярка,

небето дялнала на две,

той знак видял: с небесна мярка

да плаши бездни страхове...

На тежки маси смело заседавал

пред пълните очи с възторг,

в пробита лодка се спасявал –

не давал на страха комфорт.

На френските обряди почитател –

със виното Червен тротил

и сол по тон с приятел...

вегет-диети замразил.

С мажорни четри полутона...

изящен, епикурен стил

и с четри бала във сезона

страхът си той обезличил.

 

Със теб и аз съм днес безстрашен,

но в мен съмнение проби:

така страха преплашил,

не се ли Раят далечи?

 

© Николай Начев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрав, Николай! Истински философско-риторичен стих, който ни кара да се замислим за много неща. Финалът ти е прекрасен!
  • Благодаря, Даниела, Рая
  • Отлична работа! поздрави
  • "така страха преплашил,

    не се ли Раят далечи?" - Класическо изпълнение на този класически въпрос!!! Аплодисменти! И празничен поздрав!
Предложения
: ??:??