на Еми
Вече всичко ти омръзна:
и сълзите, и веселия смях,
омръзна ти и мойта всеотдайност
от острите ми думи те е страх.
Седиш, броиш си дните уморени,
по навик чакаш да се промениш,
объркана, дори не знаеш,
напред или назад да продължиш.
Махни това жестоко бреме!
В душата то дълбае с нож,
не оставяй болката да стене ...