21 jun 2007, 11:24

* * * 

  Poesía
667 0 5
                                                                      на Еми
                           
                                      Вече всичко ти омръзна:
                                      и сълзите, и веселия смях,
                                      омръзна ти и мойта всеотдайност
                                      от острите ми думи те е страх.

                                      Седиш, броиш си дните уморени,
                                      по навик чакаш да се промениш,
                                      объркана, дори не знаеш,
                                      напред или назад да продължиш.

                                      Махни това жестоко бреме!
                                      В душата то дълбае с нож,
                                      не оставяй болката да стене
                                      върху крехката ти женска мощ.
 
                                     Прости, не мога да излъжа.
                                     Ще те боли от истината, знам:
                                     имаш дом, а си бездомна
                                     и вяра имаш, но си нямаш храм.   
                                  

© Олга Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??