* * *

4 нояб. 2008 г., 06:20

Поэзия

757 0 2

Край и оставих писалката долу. От днес е различно.

Всичко, което ще правя, ще бъде обратно на прилично.

Досега бях добра бях душата на компанията,

но като птица без крила остави ме живота.

А може би не беше животът, а беше мойта самота.

На какво се надявах с тази "нова" стъпка.

Едва ли беше това което имам сега.

Една празна горяща душа, едно пълно с любов сърце,

а в същото време все така съм малко дете.

Дете ли...? О, да, сега си спомням -

детето беше там, където щастието с него вървеше...

Сега не е така, всичко е безсмислено след глупостта,

допусната един живот да разруши.

Какво си мислех, за Бога...

че животът ми ще се подобри.

Не е така - беше грешка,

а може би е съдбата.

BAD_KID (Мариета Манова)

2009-02-26T01:13:40+02:00

Благодаря за готините коментари
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-11-04T10:16:19+02:00

Съдбата е в ръцете ни, Мариетка!
А щастието от живота върви редом с глупостта!
Поздравчета!