4 nov 2008, 6:20

* * * 

  Poesía
738 0 2
 

Край и оставих писалката долу. От днес е различно.

Всичко, което ще правя, ще бъде обратно на прилично.

Досега бях добра бях душата на компанията,

но като птица без крила остави ме живота.

 

А може би не беше животът, а беше мойта самота.

На какво се надявах с тази "нова" стъпка.

Едва ли беше това което имам сега.

Една празна горяща душа, едно пълно с любов сърце,

а в същото време все така съм малко дете.

 

Дете ли...? О, да, сега си спомням - 

детето беше там, където щастието с него вървеше...

Сега не е така, всичко е безсмислено след глупостта,

допусната един живот да разруши.

 

Какво си мислех, за Бога...

че животът ми ще се подобри.

Не е така  - беше грешка,

а може би е съдбата.

© Мариета Манова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??