Дъжд... Изсипва се в изстинала земя. Дъжд. Мъгла и тъмни облаци по хоризонта. Светкавица и трясък, земя, потънала в тъга. Стъкълца от лед, преплитащи се с бисерни сълзи и черно сърце, и кръв буйна стича се. Една любов, обречена от раждането си, един живот - безсмислен от създаването си. И гарван грачи на гроба й, вълк вие срещу пълна луна, а дъждът стича се... Стича се с последния бисер, превърнат на сълза. И мракът бездънен е, бленуващ капка състрадание, черният цвят всепоглъщащ е, че без него светът празен е. И черното от очите му в стеклия се грим се отразява, а блясъкът от студенината в сърцето му - в ножа на земята заблестява. И кръв се стича по моравата, вълк вие, виелица силна реве и сълзите пресъхват, душата отива си, но болката остава в нечие сърце.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.