sixsense_13 (Ксения Цочева)
1 14
9.01.2009 г., 20:08 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
1176 0 7
Дъжд...
Изсипва се в изстинала земя.
Дъжд. Мъгла и тъмни облаци по хоризонта.
Светкавица и трясък,
земя, потънала в тъга.
Стъкълца от лед,
преплитащи се с бисерни сълзи
и черно сърце,
и кръв буйна стича се.
Една любов, обречена от
раждането си,
един живот - безсмислен от създаването си.
И гарван грачи на гроба й,
вълк вие срещу пълна луна,
а дъждът стича се...
Стича се с последния бисер,
превърнат на сълза.
И мракът бездънен е,
бленуващ капка състрадание,
черният цвят всепоглъщащ е,
че без него светът празен е.
И черното от очите му
в стеклия се грим се отразява,
а блясъкът от студенината в сърцето му -
в ножа на земята заблестява.
И кръв се стича по моравата,
вълк вие,
виелица силна реве
и сълзите пресъхват,
душата отива си,
но болката остава
в нечие сърце.

© Ксения Цочева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??