8 июн. 2011 г., 00:04

" " " 

  Поэзия
1227 0 5
Исках да си тук - с ореол от вечерна позлата.
А падна в езеро на пеперудена забрава.
Като светкавица. И гръм. Желани от земята,
за да събудят дълго спящата ù лава.
Намирам те в птица. И в устрем на ято.
Намирам те в хляба на житните делници.
И с обич поглъщам от теб синевата,
през крилото на някоя вятърна мелница.
Погледни ме, дори със очите на хищник,
застинал в поза за скок – инстинктивно.
И в мене върни онази, предишната,
оскъдно щастлива и непростимо наивна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божана Все права защищены

Предложения
: ??:??