8.06.2011 г., 0:04 ч.

" " " 

  Поезия
1120 0 5

Исках да си тук - с ореол от вечерна позлата.

А падна в езеро на пеперудена забрава.

Като светкавица. И гръм. Желани от земята,

за да събудят дълго спящата ù лава.

Намирам те в птица. И в устрем на ято.

Намирам те в хляба на житните делници.

И с обич поглъщам от теб синевата,

през крилото на някоя вятърна мелница.

Погледни ме, дори със очите на хищник,

застинал в поза за скок – инстинктивно.

И в мене върни онази, предишната,

оскъдно щастлива и непростимо наивна... 

© Божана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??