Прокоба съпътства моя ден.

Всеки миг някой бяга от мен.

Друг сочи ме с пръст,

плюе ме без свян.

Приятел от мен се отрича,

гони ме със своето мълчание.

Сякаш от зараза се пази

а е толкова далеч.

Всеки гвоздей забит в моето сърце.,

с цел, превръщаме в непотребна вещ.

Под това небе, пропито от злоба,

приятелят превръща се във враг.

Стена издига между нас,

гради интрига след интрига.

Симулира и без страх от бога,

превръща приятелството ни във  фарс.

Момчето продължава своята игра,

избрал за спътник в живота голямата лъжа.

Часовникът на стената тихо отброява

нерадостния път до  ада.

Чувствам се  ненужна.
Светът с мен не свършва зная.

Но Господи не ме оставяй да сгреша.,

научиме да живея пак.

Днес смирено пак те славя,

искам твоята благословия.

Моля те прости ми

и от собствен грях пази ме.