Прокоба съпътства моя ден.
Всеки миг някой бяга от мен.
Друг сочи ме с пръст,
плюе ме без свян.
Приятел от мен се отрича,
гони ме със своето мълчание.
Сякаш от зараза се пази
а е толкова далеч.
Всеки гвоздей забит в моето сърце.,
с цел, превръщаме в непотребна вещ.
Под това небе, пропито от злоба,
приятелят превръща се във враг. ...