Тези толкова сиви стъкла,
зад които се крие небето
и които забърсвам с ръка,
без с това да помогна да светне,
с разпилелите сиви коси
и бради гъсти облаци по върхарите.
Как блестят заскрежени следи -
стъпки в стъпките. Февруари е!
Той ми пълни душата със сняг
и изгаря очите ми. Зима е.
За последно дано да е пак!
За последно завинаги!