2 feb 2013, 11:57  

Февруарско 

  Poesía » Otra
582 0 3
Тези толкова сиви стъкла,
зад които се крие небето
и които забърсвам с ръка,
без с това да помогна да светне,
с разпилелите сиви коси
и бради гъсти облаци по върхарите.
Как блестят заскрежени следи -
стъпки в стъпките. Февруари е!
Той ми пълни душата със сняг
и изгаря очите ми. Зима е.
За последно дано да е пак!
За последно завинаги!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във

© Електронно списание LiterNet, 07.06.2018. № 6 (223)

Propuestas
: ??:??