Едната като да е  момче, че другата задява.

Скокне плахо, после пак, път към сърцето дири.

Па размаха си крилца и човката си вири.

Стори ми се, че дочух да и шепне нежно,

че без ней е сляп и глух, влюбил бил се безнадежно.

Пръв смелчага хубавец пери си крилцата.

Онзи ден с един врабец  боричкали се  край водата.

По света широк  летял и  чудеса  вред виждал,

в Трап дълбок сами стоял, всеки му завиждал.

Но сред толкоз чудеса  той  до днес не срещнал

такава хубава мома, скок и се премести.

Тя май се притесни и високо литна,

в пухкав облак се покри, но пък  е любопитна,

човчица, глава, крилце, леко се открива,

фиксира я нашето момче и от хубостта и се опива.

Пак придума я тактично, да не се чумери.

Зачурулика романтично, най-мили думички намери.

Тук  разказа си спирам... сам ти продължи играта,