fam
63 результатов
Престраши се да харесаш, приятелю мой!
Не очите, сърцето нека избира.
Замижи. Приеми. В пълен покой...
Остави разсъдъка си да абдикира.
Престраши се да се влюбиш, приятелю мой! ...
  821 
Беше като в приказка вълшебно.
Беше вълнуващо и нежно.
Беше като Пролет за Земята.
Беше – прераждане за мен самата.
Бях нетърпелива да те срещна. ...
  1407 
Върви си, Страх! Недей ме спира.
Стига трови моите дни!
Нека сърцето ми само избира
по кой път дните ми да извърви!!
~~~ ...
  790 
Кога стана това?!
Как стана Това?!
... че стигнах до тук без душа.
По трънливото шосе
на всеки протягаща ръце, ...
  726 
Без мисъл и без реч съм много дни.
Писането - никак не върви...
Два реда трудно съчетавам.
Дали не е защото остарявам?!
*** ...
  966 
Полета от изсъхнали души,
а някога били градини,
сега безводие цари
по-празни, по-сухи от пустини.
Ливади... от нескончаеми фасони, ...
  1386 
Жужене, празни приказки без край,
упорито лутам се между Ад и Рай.
И в шума на поредния еднообразен ден
духът ми от прозрение бе озарен...
"Видях те!" Не бях те усещала с дни... ...
  781 
След жегата на забързания ден
и разхвърляните безразборно думи,
духът ми, спаружен и омаломощен,
от магия среднощна се пробуди.
Прозорецът затворен, но не съвсем. ...
  811 
Нашето момиче вече е Голяма!
Отдавна тя не скача на ластик и на дама.
В книгите се рови, из нета все сърфира,
има си тревоги, дето никой не разбира.
Планове чертае, целите си гони, ...
  639 
Под водопада от фалшиви усмивки,
сред полета от лъжливи комплименти,
ще се съхраня ли сред тези лукави страхливки?!
Или като тях ще стана... на моменти.
На моменти: близка с чужди хора, ...
  623 
Блуждая пак по стръмните пътеки,
очертани от човешките слова.
И търся лек за раните нелеки,
и не знам - ти билка ли си, или най-обикновена трева.
И тъкмо посегнах към вярата в мене, ...
  672 
Ще се престоря, че се усмихвам.
Ще се престоря, че не ме боли.
Ще се престоря, че със самотата свиквам.
Ще се престоря... и ти се престори.
Престори се, че чувствата ми били са неразбрани; ...
  680 
Мдам, тя нашата приятелка, Любов, не подбира,
но пък така сполучливо импровизира,
когато сред тълпата душите събира...
или пък несподелена през живота дриблира...
Но няма по-голям дар за душата ...
  708 
Търся пясъчните стъпки
Търся пясъчните стъпки
отвеждащи до твоето сърце.
Бързам. Отхвърлям чужди прегръдки...
Водата ме изпревари... "И сега... накъде?” ...
  743 
Небето свъсило облаци драматично
и картини мрачни от тях реди.
В дни като този всичко ми е безразлично,
но белият пух въображението ми плени.
Пухкави приказки, истории разни, ...
  896 
  785 
  728 
  715 
  876 
Рисунка с пастели на малката Мила,
изобразила река и небе.
И цветенца в полянка е натъкмила,
полюшвани от пърхащ ветрец.
Няма претенци, драми, позьори. ...
  705 
Все на другите случва се да ги обичат.
Все на другите “Море от любов” предстои.
Все по другите късмета ревностно тича.
Все на другите сбъдват се съкровени мечти.
Все другите на кафета ги канят. ...
  653 
Не знаеш какво е да мръзнеш
насред летния зной.
Или под тон завивки да зъзнеш.
Или глуха за поредния “Кой?!?”
Не знаеш как е безнадежно, ...
  778 
Листенце от коприва как е нежно...
как крехко, диво и зелено... и ме пленява.
Омагьоса ме... Исках... Беше неизбежно.
Люлеещо се от летния полъх ме изкушава.
Листенце от коприва как флиртува. ...
  686 
Акорди... лежерни щом прозвучат.
Сърцето тихо възхищението си композира.
Дори делничните реалности ниско да кръжат,
подарената от приятел мелодия се провира.
Единствена и неповторима заредена с тях, ...
  675 
С парченца от спомени пъзел нареждам
миниатюрни късчета Мен от преди
и боязливо за Бъдеще се оглеждам,
но предателски свеждам уморено очи.
С парченца от спомени днес кърпя ...
  713 
Късове мисли, безтегловно провиснали
от съдраното мое небе,
милиони бои, в главата ми плиснали
безкрайните си цветове
Лилаво - мечтите ми, за теб мечтани. ...
  686 
Нежно и ранимо пробуждам се.
Мъничко необяснимо, но чувствам те.
Душата ми, есенно обезлистена,
от усещането за теб е окрилена.
Протяжно ще се влея в деня, ...
  612 
Вървя, към поредното си четиво...
Вървя към "ще е", но съм все при "било".
Вървя и търся теб в сумрака.
Вървя, а понякога е нужно да се чака.
Вървя и в друг търся вдъхновение. ...
  794 
Ела, вечеряй с мен и с тъгата,
че тя е дружка вярна несъмнено.
Ела, ще се погрижа блестящо за "храната".
А ти - "пиенето" да е неограничено.
Щом тъгата опознаеш - я заобичваш. ...
  660 
Невъзможна...
като сняг през август,
като сливането на Слънце и Луна,
като вяра сред простиращата се безбожност,
като да стигна края на света. ...
  686 
Събуждам се. Мъгла и тишина,
не знам кое е по-ужасно...
Дали настанилата се мъглява неяснота
или мълчанието вилнеещо бясно?!
Мъгла. И сред лепкавия дим ...
  837 
Всички сме в локвата България.
Омазани, задавени от злост, продажност и печал.
Един-друг тровим си живота със сценария,
който някой друг за наш нахално е избрал.
Всички сме в локвата България. ...
  904 
  944 
  1096 
Очите - пак зареяни в тълпата
сред чанти, ръкавици и лица,
отегчени от похода на суетата
търсят свежа, съвършена простота.
Ръцете ми са сграбчили главата. ...
  681 
Луна, звезди, романтика и още
oт всичко, както си е по реда.
Украсих мечтите си, но после
на вратата тропна реалността.
Премръзнала, ръцете посинели, ...
  1137 
Насред провиснали капчуци.
Всред бивши бели балеринки.
Пред дом със вход заключен.
Край мокри, разкривени снимки.
Свита на кълбо, снижена, ...
  775 
Пореден сблъсък! Ежедневна война.
Денят постепенно напира и гони нощта.
Лъч, още един, сноп, вече са два.
Слънцето търпеливо подава глава.
Цветни реки източния хоризонт обливат. ...
  836 
Слънчо засрамен към хоризонта се усамоти.
Погледът ми отегчен полета на птичка проследи.
С копнеж загледах природната оперативка.
Земя и Небе се сливат - миг на блажена почивка.
Гледка, скъсваща оковите на деня рутинен ...
  691 
Слънцето обгърнало е нежно
традиционно белите им чела.
И има жестока безметежност
из въздуха в полята на Смъртта.
И днес със изгрева видях ги... ...
  773 
Предложения
: ??:??