Какво да кажеш? Просяк обосял,
светът ръка протяга, за коматче.
Но и градът, обръгнал – тъй богат, че
не чувства ни емпатия, ни жал.
Прегърбен скита пролетният ден,
клошар окъсан, мърляв победен,
да проси учи мършаво сираче,
родено по неволя в смрад и тлен.
Съдбата му – да бъде жалък шут,
за хората, които с кикот луд
прикриват си бездушието. Драма.
Такива ли сме вече? Без души? ...