Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
29.04.2022 г., 9:58 ч.  

Гарота тънка – този век души... 

  Поезия » Строги форми
317 4 7

Какво да кажеш? Просяк обосял,
светът ръка протяга, за коматче.
Но и градът, обръгнал – тъй богат, че
не чувства ни емпатия, ни жал.


Прегърбен скита пролетният ден,
клошар окъсан, мърляв победен,
да проси учи мършаво сираче,

родено по неволя в смрад и тлен.


Съдбата му – да бъде жалък шут,
за хората, които с кикот луд
прикриват си бездушието. Драма.


Такива ли сме вече? Без души?
Гарота тънка – този век душѝ...
И тъжно е, но излаз сякаш няма...
 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??