Намират си трохички като птички божии

/монети жълти на студения паваж/.

Подхвърлят им ги сити госпожи

и бърчат нос, и ахкат - все пак са деца,

макар омърляни, издържат и не плачат,

приемат милостинята с признателни очи.

А дребните им грижи са големи,

едни за къшей хляб, а други за гурме.

Със студ и булимията се борят,

от глад и от преяждане се мре.

Страхотно е със расти да се кичат,

със нова идентичност и без пол.

Или под риза подарена да приличат

на птички божии в общия ни двор.

Каквото е, такова. Сняг прехвърча

и бързаме към топли домове.

Пристъпва редом с нас оная влъхва

и припомня за играта староветна -

„на конче“ върху топли рамене.