Намират си трохички като птички божии
/монети жълти на студения паваж/.
Подхвърлят им ги сити госпожи
и бърчат нос, и ахкат - все пак са деца,
макар омърляни, издържат и не плачат,
приемат милостинята с признателни очи.
А дребните им грижи са големи,
едни за къшей хляб, а други за гурме.
Със студ и булимията се борят,
от глад и от преяждане се мре.
Страхотно е със расти да се кичат,
със нова идентичност и без пол. ...