На детството ми пролетните дни

пазят образа ти - скъп и благ -

и аз помня - засмяна потъвах в засмени очи,

чужди на болка и мрак.

И ръцете ти, силни и топли,

аз помня от малко дете,

те през дните ме носеха леко

към на живота приказните брегове.

А сега някаква мъка се вряза дълбоко

и очите тъмнеят дори,

защото животът те люто поряза,

и теб, и твоите мечти.

Но иззад чертите, които времето издялка,

и зад на усмивката ти кривия завой,

още виждам се подава

на детството ми светлият герой.

Защото геройство е, мисля, да ставаш

след всеки шамар на безименно зло

и с усмивка праха да избърсваш

от натежалото с бръчки чело.

И в моята кръв геройство тече,

късче от твоята душа,

и нищо не може в праха да ме свлече,

защото на герой съм дъщеря.