На детството ми пролетните дни
пазят образа ти - скъп и благ -
и аз помня - засмяна потъвах в засмени очи,
чужди на болка и мрак.
И ръцете ти, силни и топли,
аз помня от малко дете,
те през дните ме носеха леко
към на живота приказните брегове.
А сега някаква мъка се вряза дълбоко
и очите тъмнеят дори,
защото животът те люто поряза,
и теб, и твоите мечти.
Но иззад чертите, които времето издялка,
и зад на усмивката ти кривия завой,
още виждам се подава
на детството ми светлият герой.
Защото геройство е, мисля, да ставаш
след всеки шамар на безименно зло
и с усмивка праха да избърсваш
от натежалото с бръчки чело.
И в моята кръв геройство тече,
късче от твоята душа,
и нищо не може в праха да ме свлече,
защото на герой съм дъщеря.
© Мария Панкова Всички права запазени