2 мая 2007 г., 12:56

Гилотина 

  Поэзия
709 0 2
 

В мрака светъл те намерих.

Нещо странно ми се случи - потреперих.
След разговор с тебе кратък,

тръгнахме прегърнати нататък.

Луна като от куче ръфана блестеше.

Електричество опасно между нас течеше.

Колко бързо станах аз готов,

да съм без глава: от гилотината-любов.

На този страшен, черен ешафод,

с радост ще се качвам цял живот.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??