2.05.2007 г., 12:56 ч.

Гилотина 

  Поезия
711 0 2
 

В мрака светъл те намерих.

Нещо странно ми се случи - потреперих.
След разговор с тебе кратък,

тръгнахме прегърнати нататък.

Луна като от куче ръфана блестеше.

Електричество опасно между нас течеше.

Колко бързо станах аз готов,

да съм без глава: от гилотината-любов.

На този страшен, черен ешафод,

с радост ще се качвам цял живот.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??