14 янв. 2010 г., 18:55

Глас в пустиня 

  Поэзия » Философская
574 0 1

Глас в пустиня.

Или пустиня без глас.

По своему всеки е луднал.

Сами се обричаме

ту на захлас,

ту вием без пълнолуние.

На ближния раните

са на мили встрани.

Каквото е сторил,

да си сърба попарата.

Бенгалският огън ще догори,

последният стон е забрава.

И кръстът е кръст -

просто съдба.

Душата си търси приют.

Крилете на птиците дават ни знак -

къде е незримия юг.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??