Глас в пустиня

14.01.2010 г., 18:55 ч.

Поезия » Философска

588 0 1

Глас в пустиня.

Или пустиня без глас.

По своему всеки е луднал.

Сами се обричаме

ту на захлас,

ту вием без пълнолуние.

На ближния раните

са на мили встрани.

Каквото е сторил,

да си сърба попарата.

Бенгалският огън ще догори,

последният стон е забрава.

И кръстът е кръст -

просто съдба.

Душата си търси приют.

Крилете на птиците дават ни знак -

къде е незримия юг.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.