Зари в края на лятото

14 июн. 2022 г., 14:52 2022-06-16T16:13:26+03:00

Поэзия » Философская

260 3 2

Глухарчетата в дядовата нива

среднощ изстрелват празнични салюти.

Дали от утре с август си отива

и лятото с вълшебните минути?

Градът ще се изпълни с гневни хора,

посърнали след края на сезона,

завърнали се вкъщи с неохота,

сред скуката – враждебна и изконна.

И аз навярно трябва да си тръгвам.

А как не искам – престори ме, Боже!

на вятър, разпилей ме – да прегърна

колибите и здрача невъзможен.

Да кукам заедно с луната луда,

да вия като единак на хълма,

да бликам с пролетните пеперуди –

да стихна – безадресна и безмълвна.

Потъна ли в глъбта на тишината –

да гледам черквата как нощем свети

и всичките свещици как припламват –

за помен на душите ни отнети.