14.06.2022 г., 14:52 ч.  

Зари в края на лятото 

  Поезия » Философска
259 3 2

ЗАРИ В КРАЯ НА ЛЯТОТО

Глухарчетата в дядовата нива

среднощ изстрелват празнични салюти.

Дали от утре с август си отива

и лятото с вълшебните минути?

 

Градът ще се изпълни с гневни хора,

посърнали след края на сезона,

завърнали се вкъщи с неохота,

сред скуката – враждебна и изконна.

 

И аз навярно трябва да си тръгвам.

А как не искам – престори ме, Боже!

на вятър, разпилей ме – да прегърна

колибите и здрача невъзможен.

 

Да кукам заедно с луната луда,

да вия като единак на хълма,

да бликам с пролетните пеперуди –

да стихна  – безадресна и безмълвна.

 

Потъна ли в глъбта на тишината –

да гледам черквата как нощем свети

и всичките свещици как припламват –

за помен на душите ни отнети.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??