Аз съм гарванът в твойто небе,
който трови живота ти още.
Подлудявам ти мислите,
а в душата ти писъци
провокират моите криле,
със които прегръщам те нощем
и те карат да молиш за още.
Ала разум крещи, не престава,
че на птица проклета отдаваш
и сърце и душата и тялото.
Че грешиш и че луда си станала,
щом търпиш тази сянка от ада ...