Годни за обичане
От мъничкото камъче в обувката
дали ще се пречупим? Безусловно!
Защото не достига тихо слово,
се учим да живеем по-безчувствено.
В окопите на остри междуметия
заглъхва неизречената обич,
А тя е мека, мъничка и обла,
и често скита боса по планетата.
Обича да се сгушва между хората
с една наивна, тиха доверчивост.
Когато я усетим, сме щастливи
и в нас напъпват нови светли пориви.
Дори да сме негодни за обичане
дали ще се пречупим? Невъзможно!
Защото под бодливата си кожа,
Божествената обич тихо сричаме.
© Цвета Иванова Все права защищены