Голота ни залива отвсякъде

и протяга към нас пълни шепи...

Красива е, да, но понякога

се представя в окраски нелепи...

Цветовете и в нас се прокрадват,

пъстротата им силно привлича...

Тази яркост без свян ни ограбва,

неусетно в порок ни въвлича...

Имената ù цветни са много.

Любов, изкушение, страст...

Някои пък търсят я строга,

имат нужда от сила и власт...

Друг път е детски невинна,

като пролетна, чиста роса...

Изпълнява военна повинност,

не си вири надменно носа...

А има една, не като другите.

Пред вида ù сломени пълзим...

От сърце си предлага услугите,

но пред нея страхливо мълчим...

Казва се Истина, не е красива.

Същността ù ни прави свободни...

В редки случаи даже щастливи,

макар и със рани прободни...

Отдавна се знаем, тежи като грях.

Като кръст си я нося, не жъна успехи...

Оглеждам се в нея без никакъв страх.

От голата Истина шия си дрехи...