Голота ни залива отвсякъде
и протяга към нас пълни шепи...
Красива е, да, но понякога
се представя в окраски нелепи...
Цветовете и в нас се прокрадват,
пъстротата им силно привлича...
Тази яркост без свян ни ограбва,
неусетно в порок ни въвлича...
Имената ù цветни са много.
Любов, изкушение, страст...
Някои пък търсят я строга,
имат нужда от сила и власт...
Друг път е детски невинна,
като пролетна, чиста роса...
Изпълнява военна повинност,
не си вири надменно носа...
А има една, не като другите.
Пред вида ù сломени пълзим...
От сърце си предлага услугите,
но пред нея страхливо мълчим...
Казва се Истина, не е красива.
Същността ù ни прави свободни...
В редки случаи даже щастливи,
макар и със рани прободни...
Отдавна се знаем, тежи като грях.
Като кръст си я нося, не жъна успехи...
Оглеждам се в нея без никакъв страх.
От голата Истина шия си дрехи...
© Величка Русева Todos los derechos reservados