Аз не прогоних твойта самота.
И дните се стопиха в сива пепел.
И пътят между нас е див сега,
в стотици грешки и лъжи оплетен.
А чувството, че пак се провалих
дори и за момент не ме напуска.
Във сънищата влиза и мълчи.
Стои до мен с кафето на закуска.
Дори не мога да се извиня.
Дори не мога да се оправдая.
Изчезнал си в един различен свят,
където сякаш място вече нямам.