бялатишина
136 124
1.02.2018 г., 10:04 ч.

Горчиво кафе 

  Поезия » Любовна
441 7 9

Аз не прогоних твойта самота.
И дните се стопиха в сива пепел.
И пътят между нас е див сега,
в стотици грешки и лъжи оплетен. 

 

А чувството, че пак се провалих
дори и за момент не ме напуска.
Във сънищата влиза и мълчи.
Стои до мен с кафето на закуска.

 

Дори не мога да се извиня.
Дори не мога да се оправдая.
Изчезнал си в един различен свят,
където сякаш място вече нямам.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изстрадано!
  • Благодаря ❤️
  • Много истински стих!
  • ПРЕКРАСНО!
  • Страхотен стих! До болка позната ми е тази горчивина, уви!
  • Осезаемо въздействащ стих! Поздравления!
  • Прекрасно ...от дъното на душата....В любими!
  • Трудно е да прогониш самотата от някого, ако той предпочита присъствието й повече от присъствието ти....а от вината, която сами си вменяваме, никой не може да ни спаси...но пък всички тези размисли са толкова добре изразени в стиха ти....че горчилката е осезаема. Пишеш страхотно!
  • Наистина горчи това кафе! Поздрав за тази творба!
Предложения
: ??:??