14 июн. 2008 г., 16:07

Гореше фарът 

  Поэзия
535 0 5
А корабът отплава призори.
Гореше още фарът, не бе угаснал.
Водата бе разлистила като че ли,
в златисто - от първи утринни лъчи.


Сирената изсвири за последно,
сякаш плачеща... разля се тъжният й глас
по морската снага безбрежна.
А вятър бе се сгушил в мачтата...


Отплава, порейки вълните кротнали
на зазоряване. Далеч, към океана.
За да ги слее - небето и морето,
братче и сестриче, отдавна разделени...

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??