14.06.2008 г., 16:07 ч.

Гореше фарът 

  Поезия
538 0 5
А корабът отплава призори.
Гореше още фарът, не бе угаснал.
Водата бе разлистила като че ли,
в златисто - от първи утринни лъчи.


Сирената изсвири за последно,
сякаш плачеща... разля се тъжният й глас
по морската снага безбрежна.
А вятър бе се сгушил в мачтата...


Отплава, порейки вълните кротнали
на зазоряване. Далеч, към океана.
За да ги слее - небето и морето,
братче и сестриче, отдавна разделени...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??