Дъждът пробужда се задъхан, голото си рамо скрива под нощта. А пулсът му неравномерен и накъсан, неспокойно свързва се с устните на вечерта.
Камъкът, преграждащ пътя на тъмата, топи се между пръстите на нежността. А пътеката на невинността отваря вратата, водеща до дъното на влюбените ни сърца.
Почуквайки на прага ми тихо и радостно, на любовта поднасям горещо среднощно кафе. Приласкавам я със задъханата чувственост на времето и като вятър усмивката и стопля ме.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.