Господар на литналото Време

22 янв. 2024 г., 17:47

Поэзия

198 2 2

ГОСПОДАР НА ЛИТНАЛОТО ВРЕМЕ

… за мене и минутата е свята – щом Времето пришпорва своя ход –

секундната стрелка по циферблата върти се като бясна цял живот,

и – сякаш по невидима пътека се свлече старостта ми изведнъж,

изчезнаха от мен полека-лека прекрасните ми възрасти на мъж,

не ме омайват слава, власт, успехи, ни почести, ни купища злата,

аз своето от този свят си взех, и – спокоен! – своя бъден ден чета,

подремна ли на пролетния припек, или пък пална своя стар чибук,

ятата птици идат от Египет – и кацат с мен на стихче във Фейсбук.

А старчето, което в мене дреме, не ще ви сепне нивга с „Ох! И „Ах!“

Бях Господар на литналото Време! – а Бъдещото ви го завещах.

22 януарий 2024 г.

гр. Варна, 12, 35 ч.