Господар на литналото Време

22.01.2024 г., 17:47 ч.

Поезия

197 2 2

ГОСПОДАР НА ЛИТНАЛОТО ВРЕМЕ

… за мене и минутата е свята – щом Времето пришпорва своя ход –

секундната стрелка по циферблата върти се като бясна цял живот,

и – сякаш по невидима пътека се свлече старостта ми изведнъж,

изчезнаха от мен полека-лека прекрасните ми възрасти на мъж,

не ме омайват слава, власт, успехи, ни почести, ни купища злата,

аз своето от този свят си взех, и – спокоен! – своя бъден ден чета,

подремна ли на пролетния припек, или пък пална своя стар чибук,

ятата птици идат от Египет – и кацат с мен на стихче във Фейсбук.

А старчето, което в мене дреме, не ще ви сепне нивга с „Ох! И „Ах!“

Бях Господар на литналото Време! – а Бъдещото ви го завещах.

22 януарий 2024 г.

гр. Варна, 12, 35 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2024-01-22T19:40:37+02:00

Бъдещето е пред теб, Поете!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-01-22T19:08:57+02:00

Има още много време и стихове, които да напишеш, Валюше.