Гостенка 

Тази нощ дошла е гостенка Пролетта,

а колко дълго аз те желаех, теб чаках.

Със слънчев лъч ме събуди сутринта,

отиде си студената зима, аз те дочаках.

Тя е красива посестрима на Любовта,

те дойдоха усмихнати хванати за ръка.

Прогониха сега от мен Тъга и Самота,

сгряха с усмивка моята изстрадала душа.

Ще я видиш в цветовете на дърветата,

в цветята цъфнали от майката земя,

в зелената трева израсла под снега,

в усмивките на хората, на малките деца!

Тя довела е със себе си и Любовта,

ще я видиш в двете грейнали лица,

в две ръце вплетени сякаш в една,

в две усмивки на мъж и красива жена.

Дойде като гостенка но моля те остани,

зная ще дойдат после бури и сиви мъгли.

Искам много ти да останеш при мен, но уви,

сега ми се усмихвай и Любовта ми остави!