Гостенка
Тази нощ дошла е гостенка Пролетта,
а колко дълго аз те желаех, теб чаках.
Със слънчев лъч ме събуди сутринта,
отиде си студената зима, аз те дочаках.
Тя е красива посестрима на Любовта,
те дойдоха усмихнати хванати за ръка.
Прогониха сега от мен Тъга и Самота,
сгряха с усмивка моята изстрадала душа.
Ще я видиш в цветовете на дърветата,
в цветята цъфнали от майката земя,
в зелената трева израсла под снега,
в усмивките на хората, на малките деца!
Тя довела е със себе си и Любовта,
ще я видиш в двете грейнали лица,
в две ръце вплетени сякаш в една,
в две усмивки на мъж и красива жена.
Дойде като гостенка но моля те остани,
зная ще дойдат после бури и сиви мъгли.
Искам много ти да останеш при мен, но уви,
сега ми се усмихвай и Любовта ми остави!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados